Детска учителка и автор на поезия, проза и детска литература – тя е представяла свои творби в Дупница и Благоевград, има десетки спечелени награди
Людмила Данова е творец с чиста енергия, който носи и отстоява доброто. Тя въздейства със своето творчество в посока хората да бъдем по-добри, по-разбиращи, по-помагащи и даващи.
Тази вътрешна светлина тя носи навсякъде със себе си – и в думите, и в срещите с хората, и в онези докосващи моменти, когато една история намира своя път към сърцето. Такава беше и срещата ѝ с децата от детска градина “Слънце“ в Дупница наскоро. Пред малчуганите тя говори за това как се раждат приказките и остана възхитена от това колко са будни и любознателни. Срещата премина с въпроси, усмивки и онова любопитство, което само детството може да съхрани толкова чисто. Малките от група “Делфинче“ влязоха в ролите на любими герои, а накрая всяко дете отнесе със себе си не просто книжка с автограф, а и частица вдъхновение.
В края на миналата година тя гостува и в Регионалната библиотека “Димитър Талев“ в Благоевград, където представи свои книги и отвори разговор за литературата като път – не само към въображаемото, но и към самите нас. От библиотеката тогава посочиха, че Людмила Данова е от малкото призвани да пишат умело и поезия, и проза.
Поезията остава нейната първа любов, но разказите ѝ носят същата искреност и чувствителност към детайла. Родена и вдъхновена от красотата на село Кътина, тя пази в себе си онази връзка с природата, която учи на търпение и съзерцание.
По професия е детска учителка и казва, че работата й с деца е нейното призвание. Зад гърба си Людмила Данова има десетки участия в литературни конкурси, отличия, публикации и книги – поезия, проза и детска литература.
Нейни произведения са публикувани в сп. “Картини с думи и багри“ на д-р Габриела Цанева, сп. “Матадор“, електронно списание “Лит дизайн“ на Валентин Попов – Вотан, както и в сборници на издателство “Лунна светлина 13“ и Таня Иванова. Отличавана е с редица награди, сред които втора награда в сборника “Благодаря ти, мамо 3“ за разказ и първа награда за стихотворение в конкурса “Много се смей, дълго живей“ (2024).
Има участие в сайта на издателство “Буквите“, където печели второ място в класацията на публиката в романтичния конкурс “Сара и други любови“ с разказа “Светулки през ноември“ (2023). Нейни творби са включени в алманах “Детски истории“, както и в конкурса за поезия “Бианка Габровска“, където стихотворение е сред отличените в първите пет места от вота на публиката (2023).
Участва в сборниците на издателство ,,Многоточие'' “Приключения по пижами“ с приказни истории в рими за деца, както и в “Шантава кулинарна книга“, където нейното стихотворение-рецепта “Футболна супа“ получава грамота за отличие. Присъства и в сборника “Писма и малко падащи звезди“, както и в “Аз бях един от тях“.
В конкурса на тема “Любов“ на издателство “ИниИно“ е отличена с трета награда за разказа “Купидон“.
Участва и в конкурси на фондация ВИА за апева и “Варненска златна есен“.
Има издадени пет поетични книги – “Кръговрат“ (2023), “Търся се, поетична огърлица от апеви“ (2024) и “Като дъга“ (2024), ,,Намерих се в любовта'' (2025) и ,,Тайната е в женски род'' (2026). Прозаичните ѝ книги включват “Вещица беше Виола“ (2024), “Вещица беше Виола 2“ (2025) и ,,Вещица беше Виола - 3''.
Автор е и на детски книги: “Умна и красива ама пакостлива“, както и поредицата за Лина и мравчето Янко – “Лина и мравчето Янко от мравуняка на мама мравка Незабравка“, “Коледно чудо“, “Работливка“, “Пролет в градината“, ,,Лято е'', ,,Лина се запознава с Биби'', ,,Коледен подарък''. ,,Работливка'' и “В царството на игрите“ (2025) са приказки в рими. През 2025 г. излиза и книгата с приказки ,,Вълшебни приказки-притчи за цветя'', която е с цветни страници и илюстрации за оцветяване.
Отвъд биографията и наградите остава най-важното – нейното присъствие. Топло, човешко, искрено…
- Людмила, как бихте описали своя път от първите ученически стихове до днешните издадени книги?
- Пътят от ученическите ми стихове до днешните ми издадени книги е едновременно дълъг, реално много години делят първото ми стихотворение и първата издадена книга, но същевременно и кратък, като миг, защото творчеството живее в мен и изпълва дните ми със съдържание, мотивация, вяра, ако щете, вяра, че доброто съществува. Във всяка моя творба то присъства и е като лайтмотив.
- Вие казвате, че творчеството ви е насочено към доброто - защо тази тема е толкова важна за Вас?
- Темата е особено важна за мен, защото съм възпитана в традиционните ценности, които поставят на първо място доброто - като отношение между хората, като грижа, като приемственост. Баба ми казваше ''направи добро и го хвърли зад гърба си, че после да го намериш пред себе си''. От семейството си съм научила, че е важно да благославяме дори враговете си, защото това, което излъчваме, това получаваме. На лошото отвръщай с добро - така ме учеше баща ми. Ако те обидят, не се засягай, а кажи на този, който го е направил ''да си жив и здрав''!
- Правите послания за уважение, взаимопомощ, подкрепа, разбиране и толерантност – на изчезване ли са в модерния свят?
- Твърде много в днешно време се обръща внимание на негативното, залива ни информация отвсякъде за нещо, което се е случило и не е толкова положително. Хората живеят в стрес и често отрицателното преобладава. А е толкова лесно да правиш добро, да уважаваш, ако искаш да бъдеш уважаван, да проявяваш толерантност дори и да не си съгласен или да не разбираш другия... Не са изчезнали днес тези ценности, но трябва да им обръщаме повече внимание. Да ги изведем на преден план и така да помогнем на другите да ги видят по-добре.
- Възможно ли е доброто да бъде “заразно“ чрез литературата? Вярвате ли, че вашето творчество има силата да прави хората по-добри?
- Да, вярвам в това, вярвам в тази сила на доброто. И смятам, че литературата е тази, която възпитава, а ако е насочена към добротворство тя ''заразява''. Много държа на обратната връзка от моите читатели и редовно включвам техните мнения в книгите си. Често получавам съобщения, че се припознават в творчеството ми, особено в прозаичното, че сякаш описвам тях, трудностите им, а понеже финалите на моите творби са положителни, читателите ми пишат, че след среща с творчеството ми и героите, в които откриват себе си, са станали по-добри свои версии. И това е много радващо.
- Как според Вас творчеството може да повлияе на развитието на младите хора, особено на децата?
- Децата са бъдещето ни. Длъжни сме да ги възпитаваме правилно, защото каквито ги направим, такива хора ще станат. Затова от ранна възраст трябва да ги срещаме с творчество, което е насочено към доброто и взаимопомощ, към алтруизъм. Към толерантност и разбиране на различните. Опитвам се да предам това на младите хора в творчеството си въобще и в частност в това за деца.
- Как учите децата да разпознават доброто в ежедневието си?
- Това е много добър въпрос. Обикновено обяснявам, че добро е това, което ни харесва и ни прави щастливи. Трябва да се стремим да даваме на другите това, което бихме искали да получим от тях като отношение. Доброто е добро за всички.
- По ваши наблюдения, днешните деца четящи ли са? Какво обичат да четат, какво би задържало вниманието им между кориците и как това влияе на Вашето писане?
- Четат днешните деца, а тези, които не могат все още, обичат да слушат като им чете някой възрастен. Обичат да четат приказки и истории, в които главните герои са деца или животни, където действието се развива динамично и има вълшебен елемент. Имам срещи с ученици от начален курс, те сами четат и споделят своите впечатления, дават идеи. Рисуват по моите истории, дори ми бяха направили книга с илюстрации и кратки текстове, в които ми даваха идеи за продължение на книгата ми. Става дума за поредицата за деца ''Лина и мравчето Янко от мравуняка на мама мравка Незабравка'', която се приема добре и от по-малките деца, чета я и в детските градини.
Първоначално се притеснявах, че може да не им е достатъчно интересна, защото описвам живота на мравките, полезността им и как помагат на хората, като това е вплетено в една приказна история за приятелство между дете и мравче. Но още при първите контакти с децата това притеснение изчезна. Слушат и като задавам въпроси по съдържанието винаги точно отговарят. Така че аз в творчеството си за деца се доверявам на моето вътрешно дете и го оставям да ме води в историята. До сега не ме е подвело.
- Какво е усещането да сбъднете мечтата си да издадете детски книги и какво означава това за Вас като автор и като човек, работещ с деца?
- Да, усещането е несравнимо! Вълнуващо и зареждащо, но същевременно и задължаващо. Работата ми с деца ми дава предимството да включвам мои стихове или приказки в заниманията и да виждам реакцията на малчуганите.
Да разбирам как се приемат и да знам дали съм на правилния път в творчеството си за деца. Всяка сбъдната мечта ни прави щастливи и ни дава криле, да продължим да следваме мечтите си.
- В своята творческа страница организирате и вътрешни конкурси с идеята да вдъхновявате пишещите да се превръщат в съвременни будители. Смятате ли, че тази Ви идея се реализира успешно – открихте ли такива съвременни будители сред участниците и има ли конкретна история от конкурсите, която Ви е впечатлила или развълнувала най-силно?“
- На моята творческа страница ''Светулки през ноември и Людмила Данова'' реших да обърна внимание към будителската дейност на съвременните автори. С тази цел организирах и първия конкурс, който дори и мен изненада с големия интерес, над 60 автора се включиха. И така вече трета година не спирам да провокирам авторите да създават творби, които да са насочени към различни празници или теми, свързани с българщината.
Освен това подкрепям талантливи автори в първите им стъпки в публикуването на техните книжни рожби. В три от конкурсите ми до момента голямата награда бе издаване на книга, която с мои средства финансирам. Знам колко е трудно началото и колко е важна подкрепата в реализирането на първата книга.
Аз имах щастието да попадна на издателство, което с особено внимание ме преведе по трудния път на първата книжна рожба, а впоследствие реализира и всички останали мои проекти. Става дума за ИК ''Компакт принт'' - град Видин и Красимир Начев, който с професионализъм и коректност до днес ми помага. Книгите на победителите в конкурсите също са издадени с подкрепата му.
А тази година заедно с издателството реализираме и един по-мащабен проект, тече конкурс на ''Компакт принт" под надслов ''Книгата - път към вечността'', в който аз съм модератор и приемам произведенията. Издателството ще финансира книга на победителя. До момента има над 45 кандидати. Края на конкурса е на 30.04.2026 г.
Ако трябва да разкажа някаква история покрай моите предизвикателства ще споделя, с усмивка, че доста хора, които имаха високо мнение за себе си останаха разочаровани и ме разприятелиха или блокираха, а съвсем сериозно ще кажа, че в тези конкурси се запознах с невероятни млади таланти. Тук е мястото да спомена победителите - първият бе Надежда Тодорова НадиКа, за нея книгата, която издадохме бе втора, следващ победител - блестящ поет, музикант и прекрасен млад човек - Дарина Дикова, а последният бе Глория Костадинова Петрова, млада и талантлива, много силен белетрист.
- Как успявате да поддържате толкова висока творческа активност в различни жанрове? Какво ви вдъхновява?
- Обичам да се предизвиквам. Затова творя и в доста жанрове. Апева, хайку, есе, литературна критика, пиша рецензии за различни автори, представям ги като гост редактор в списанието на доктор Габриела Цанева ''Картини с думи и багри''. Идеите при мен текат като пълноводна река и дори не успявам да запиша всички. А вдъхновението ми е самият живот, природата, хората, които обичам да наблюдавам, не на последно място и децата, те са извор на идеи. Така се раждат моите стихове и разкази.
- Вие сте и изкусен кулинар. Как се запалихте по готвенето и коя е Вашата тайна “рецепта“ – онази съставка, без която нищо не се получава нито в живота, нито в кулинарията?“
- Обичам да готвя. В кухнята релаксирам. Дори и там обаче ума ми не почива, защото често експериментирам с рецептите. Нямам една, която да не направя по своему. Винаги добавям щипка любов, защото с нея само готвенето за любимите хора се получава винаги вкусно. И в живота е така. Без любов не е достатъчно цял.
Майка ми е много добър кулинар. Завършила е навремето готварство. Пази си рецепти от ученическите години в една тетрадка голям формат, където с химически молив е записвала рецепти за абсолютно всичко. Аз реших моите да запазвам в блог, където да може да се споделят с всички. ''Казано честно в кухнята'' е първата ми страница. Също така първите ми публикации в печатни издания бяха в ''Кулинарен журнал''. Списанието направи няколко рубрики с мои тематични рецепти.
- Бихте ли споделили любимата си рецепта?
- С удоволствие ще ви споделя любимата ми рецепта за солен царевичен кекс или така наречения в нашето семейство ''печен качамак''.
Любима закуска вкъщи –
СОЛЕН ЦАРЕВИЧЕН КЕКС!
Основни съставки са 4 яйца, половин кофичка кисело мляко, бакпулвер, сирене около 200 грама, олио, 50 мл, царевично брашно, масло и сусам по желание.
Тестото не трябва да е много гъсто. Печем и ядем с удоволствие.
- Сега творите ли нещо ново?
- Да, при мен винаги има нещо ново. Няколко проекта движа едновременно. Но с особено внимание и много време съм се посветила на книгата, която пиша за родното си място. Село Кътина е в територията на голяма София, но има своите предимства, невероятна природа и хора. Читалищната дейност е застъпена много добре. И книгата я замислихме заедно с Катя Василева, библиотекар и Станислав Станков, кмет на селото, който съдейства за финансиране на проекта от нашата община Нови Искър, за което му благодаря.
Посвещавам книгата на 100 годишнината на читалище ''Просвета 1929''. Освен това пиша детски роман, в който главни герои са едно духче и малка вълшебница... Повече не издавам. Пиша и един роман за възрастни, както и четвъртата книга от поредицата ми ''Вещица беше Виола''.
- Доброто винаги тържествува –това ли е Ваша лична вяра за живота?
- Да, освен това имам и едно мото: ''Няма начин да няма начин!''. Всичко е възможно и се случва за наше добро.
Снимки: Личен архив
Силвия Кацарова
