Специалистът Андрей Балевски: Под 10 минути са решаващи за живота на затрупан човек
Седемте рилски езера, Рила и Пирин ще бъдат сред основните райони, в които през идващия зимен сезон ще се следят снежните условия и лавинната опасност. Българската лавинна асоциация приключи планираното обновяване на основните си дигитални платформи и посреща зимата с нови инструменти за наблюдение, оценка и прогнозиране на снежната покривка.
Целта е туристите, планинарите и любителите на зимните спортове да разполагат с по-подробна и достъпна информация за условията във високата планина, преди да предприемат преходи в потенциално опасни терени. Лавините са една от най-големите опасности във високата планина, а подценяването на условията и липсата на информация могат да имат тежки последствия.
Именно с мисията да информира, образова и повишава безопасността на хората в лавиноопасните райони преди години е създадена Българската лавинна асоциация. И през тази зима нейните специалисти ще следят снежните условия в три основни планински района – Банско и Пирин, Седемте рилски езера и Витоша, пише БНТ.
За предстоящия сезон асоциацията въвежда и нови дигитални инструменти, които ще допълнят досегашната информация за лавинната обстановка. Сред тях е моделът ATES, който позволява цялостна оценка на планинския терен и степента на неговата сложност.
“Тази година ще имаме помощни инструменти, така да ги нарека, и много ценна информация, които може да се види в нашия сайт. Първо за модела АТЕС. Този модел прави оценка цялостна на планината. Нашите планини, особено Рила и Пирин, Витоша също не е за подценяване в определени региони, са доста алпийски. И точно това показва моделът. Там се разделя до каква степен на лавинна опасност потенциално може да има и колко е сложен теренът“, обясни Андрей Балевски от Българската лавинна асоциация, който през зимния сезон живее основно в Банско.
Различните зони са обозначени с цветове върху картата в зависимост от характеристиките на терена – дали е лесен, сложен или екстремен. Така планинарите ще могат предварително да се ориентират какви предизвикателства крие избраният маршрут и да преценят дали той съответства на техните умения и подготовка.
Особено показателен е примерът с Пирин, където алпийският характер на планината създава предпоставки за образуване на опасни лавини. Балевски обърна внимание и на района на Палашица, където се намира една от най-големите потенциални лавини на Балканския полуостров.
“В Пирин е доста алпийско. Вижда се много добре, че има доста склонове, които биха потенциално били много лавиноопасни. Също така и Палашица е една от най-големите потенциални лавини на Балканския полуостров. Затова и първоначално нашите усилия бяха съсредоточени тук. Но този модел работи само за хора, които имат познания, могат да се ориентират къде това се случва на картата. И той работи в комбинация с лавинния бюлетин с петте степени на лавинна опасност. Само тогава той може да е адекватен, но е много добър инструмент“, посочи специалистът.
Моделът ATES ще даде възможност на туристите да съпоставят характеристиките на терена с актуалната информация за лавинната опасност, преди да предприемат зимен преход. От асоциацията подчертават, че картата не трябва да се използва самостоятелно, а задължително в комбинация с ежедневния лавинен бюлетин и познаването на планинските условия.
Другата нова платформа, която Българската лавинна асоциация подготвя, носи името Snowpack. Тя ще предоставя информация и прогнози за състоянието на снежната покривка, нейната дебелина и структура, както и за промените, които настъпват в нея при различните метеорологични условия.
Засега моделът е експериментален, като специалистите са го тествали чрез съпоставяне на данните с тези от предходния зимен сезон. Получените резултати показват разлики от само няколко сантиметра в количеството сняг за отделните зони. За да започне да работи пълноценно обаче, системата трябва да бъде калибрирана с реални наблюдения от планинските полигони.
“Сноупак моделът за момента е експериментален. Наложихме данните върху миналогодишния сезон и разликата е няколко сантиметра сняг на различните зони. Той ще бъде актуален, след като започне зимният сезон и започнем да даваме ежедневните ни бюлетини и наблюдение на полигона, тъй като той има необходимост от корекции по данните. Тоест той дава някаква прогноза за снежната покривка, колко ще бъде, съвсем накратко разказано, от какви кристали ще бъде, дали ще има замръзване и така нататък. Но след като се направят реалните наблюдения на полигоните, чак тогава този модел ще може да сработи. Тоест трябва да имаме няколко дни наблюдения и тогава той ще бъде доста адекватен“, обясни Андрей Балевски.
Очакванията са Snowpack да предоставя прогнози за количеството и състоянието на снега при предстоящи валежи, включително дали се очакват 10, 15 или 50 сантиметра нова снежна покривка. Последното е особено важно, тъй като значителните снеговалежи могат да доведат до рязка промяна в лавинната обстановка и да увеличат опасността в определени райони.
Новата система ще подпомага и работата на специалистите при изготвянето на ежедневните лавинни бюлетини, като се очаква да ускори процеса по обработка и оценка на информацията. Бюлетините се публикуват рано сутрин, преди началото на работата на ски зоните, за да могат както туристите, така и планинарите да се запознаят с актуалната обстановка и да планират безопасно излизанията си в планината.
“На нас също ще ни помогне в оценката за лавинните бюлетини, ще ускори процеса, и бюлетините се издават рано сутрин, преди започване на работата на ски зоните по места, за да може да са информирани хората. Все пак това е най-големият риск – достигане бързо с лифтове. Също така рано сутрин си правят планове и планинарите за излизане в планината. Така че Snowpack моделът, пак казвам, гледайте го след 1 до 5 декември, когато ще започнем наблюденията“, допълни Балевски.
Въпреки новите технологии и по-добрата възможност за прогнозиране на условията специалистът беше категоричен, че безопасна планина няма. Затова от Българската лавинна асоциация отново призовават всички, които планират зимни преходи в Рила, Пирин, района на Седемте рилски езера или Витоша, да не подценяват опасностите и да тръгват добре подготвени.
Една от най-важните предпоставки за безопасност в лавиноопасен терен е наличието на пълен лавинен комплект. Той включва лавинен предавател-приемник, който излъчва сигнал и позволява откриването на човек, затрупан под снега, сонда за точно локализиране на мястото и специализирана лавинна лопата за бързо разкопаване.
“Със сондата локализираме по-точно локацията на човека, който е затрупан под лавината. И само с трите в комплект и с лавинната лопата можем да достигнем навреме, за да се окаже първа помощ на хората. Както казах, ако имаме само лавинен предавател-приемник, за около един час може да бъде изкопан човекът, а за трите в комплект под 10 минути е нормативът, това е единственият шанс човек да оцелее в групата. И най-важно е да знаят хората как да използват лавинния комплект“, подчерта Андрей Балевски.
От Българската лавинна асоциация напомнят, че наличието на необходимата екипировка е само част от подготовката. Туристите трябва да познават начина на работа с нея, да следят актуалните лавинни бюлетини и да съобразяват маршрутите си с условията и собствените си възможности. Особено внимание е необходимо при зимни преходи във високите части на Рила и Пирин, където алпийският характер на терена и променливите снежни условия могат да създадат сериозни рискове дори за опитни планинари.
Снимка: https://360mag.bg/
