Камъните падат преди изборите - блокади и арест на кандидат-президент, готви се протест в София. "Възраждане" поискаха министерска оставка
Ремонтът и реставрацията на Паметника на свободата на връх Шипка предизвикаха протести и остри реакции заради демонтажа на част от стълбището и продължителността на предвидените дейности. Работата по проекта започна в началото на септември, след като през юли държавата отпусна 3,15 млн. лева за финансирането му.
Монументът, който не е ремонтиран основно от началото на 80-те години, е в тежко техническо състояние. По него са установени корозия, увреждания на каменната облицовка, фуги и други проблеми, свързани с продължителното въздействие на атмосферните условия.
Ремонтът предвижда Паметникът на свободата да бъде затворен за посетители до края на 2029 г. Именно продължителността на проекта и демонтажът на северното стълбище станаха повод за недоволство и протести.
Протестиращи настояват за повече информация относно проекта и гаранции, че историческата автентичност на монумента ще бъде запазена. Сред поставените въпроси са защо се демонтира стълбището, защо ремонтът ще продължи три години и как ще бъде гарантирано възстановяването на оригиналните елементи.
До напрежение на място се стигна, след като група граждани блокираха работата на строителната техника. От полицията съобщиха за задържани лица, които са отказали да изпълнят полицейски разпореждания.
Сред задържаните беше и кандидатът за президент Георги Димов, който участва в протеста.
Темата беше използвана и в предизборните позиции на “Възраждане“, откъдето поискаха оставката на министъра на културата и обявиха намерение за протест на Шипка.
От Националния парк-музей “Шипка-Бузлуджа“ обаче заявяват, че демонтажът на стълбището е изрично предвиден в одобрения проект за консервация и реставрация. Директорът на музея Чавдар Ангелов обясни, че северното стълбище е изградено върху земно-каменен насип, чието слягане през годините е довело до пропадане на стъпалата и облицовката.
По думите му демонтажът е необходим, за да бъде открита северната фасада на паметника и да започне укрепването и реставрацията на каменната зидария от основата нагоре.
Демонтираните плочи и стъпала се съхраняват в непосредствена близост до монумента. След приключването на реставрацията проектът предвижда изграждането на стоманобетонен фундамент, върху който да бъдат върнати оригиналните облицовъчни плочи и стъпала.
От музея категорично отхвърлят твърденията, че паметникът се руши в резултат на ремонта, и посочват, че дейностите се извършват по съгласуван с компетентните институции проект.
Работата на обекта ще бъде преустановена през зимните месеци заради метеорологичните условия, а строително-ремонтните дейности ще продължат при подходящо време.
На фона на спора около ремонта остава и малко известен факт от историята на монумента – до 2018 г. Паметникът на свободата не е имал акт за публична държавна собственост. С усилията на Националния парк-музей “Шипка-Бузлуджа“ той е вписан в кадастъра и е оформен статутът му като част от музейния комплекс.
Така ремонтът на един от най-разпознаваемите символи на България се оказа в центъра на спор, в който се сблъскват опасенията за запазването на автентичността на паметника и аргументите на институциите, че именно цялостната реставрация е необходима за неговото съхраняване.
--700.webp)
