През септември се наблюдава относително задържане на ценовите равнища на стоките от малката потребителска кошница, която включва 20 хранителни продукта и един нехранителен. В сравнение с август е отчетено увеличение от 0,7%, което се дължи основно на поскъпването на бензина с 3,2%, както и на започналия сезонен ръст на цените на плодовете и зеленчуците. Това сочат данните на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) от наблюдението на цените на стоките от малката потребителска кошница.
Към септември общата стойност на малката потребителска кошница е 62,02 евро. Към август тя е била 61,63 евро, каза зам.-директорът на Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО) Виолета Иванова.
Спрямо август най-съществено е поскъпването при краставиците, доматите, картофите и ябълките. Ръст има и при основните хранителни продукти.
Цената на свинското месо нараства с 1,3%, а на цялото пиле – с 0,6%. Продължава и плавното увеличение при цената на яйцата. Не се наблюдават съществени промени при прясното и киселото мляко, брашното, хляба и олиото.
Поскъпване има при бензин А-95, посочи още Иванова. По думите ѝ нарастването на цените на бензин и дизел е започнало от 15 септември. И към настоящия момент вероятно е около 9-10% спрямо август, каза тя.
По думите на Иванова цените продължават да нарастват и хората усещат по-висока инфлация. Ниските доходи не могат да покрият разходите в домакинствата, каза тя. “Когато изключим сезонния фактор и отнесем стойността на малката потребителска кошница към същия период на 2025 г., то нарастването е с 5 евро или с 8,6%“, обяви Иванова. През цялата година ръстът е с 4 евро и около 7%, добави тя.
КНСБ отчита разминаване и при цените на едро и дребно. В повече от половината продукти от малката потребителска кошница има ръст между цената на едро и дребно, независимо дали е в малък или голям търговски обект, коментира президентът на синдиката Пламен Димитров.
КНСБ отбелязва и съществени различия по райони на ключови стоки. По данни на синдиката отклоненията в цените достигат до 20% над средната цена за страната.
Данните сочат още, че малката потребителска кошница у нас е по-скъпа от тази в някои държави от Европейския съюз, например в Румъния стойността ѝ е 51,44 евро, а в Хърватия – 54,02 евро.
Димитров отбеляза, че в тези държави и минималната работна заплата (МРЗ) е по-голяма от тази в България. Той заяви, че за да могат хората с минимални доходи да си позволят малката потребителска кошница, то МРЗ трябва да се повиши с малко над 10% с уточнението: “692 евро е там някъде“.
“Прясното мляко и краве сиренето в България продължават да са най-скъпи“, заяви Димитров в коментар пред журналистите на въпрос дали има спекула при някои цени. Спешно трябва да се адресират възможностите за намаляване на натиска върху цените, добави той. Горивата влияят върху транспортните фирми и там са нужни допълнителни мерки, каза той.
Потреблението движи икономиката и с 9-10% трябва да е ръстът на доходите, обяви президентът на КСНБ.
“Инициативата “Кошница с грижа“ не може сама да компенсира силно завишените и непазарно обосновани надценки, които при някои храни достигат до 146%“, гласи едно от заключенията в анализа на КНСБ. Синдикатът настоява да се приложи допълнителен широк набор от целенасочени политики за подпомагане на най-уязвимите групи от обществото.
Вниманието в момента е да се овладява и да не се допуска нов ръст на инфлацията, но направените мерки за нас са недостатъчни, коментира още Димитров.
--700.webp)
