Самоковското кене посреща гостите на българската изложба “По нишките на времето“ в Българския културен институт в Париж. Възстановката на традиционната шита дантела е дело на майсторката Росица Тодорова, която сподели емоцията си от представянето ѝ във френската столица.
“Силно съм развълнувана, че възстановката ми на шита дантела самоковско кене посреща гостите на изложбата “По нишките на времето“ в Българския културен институт в Париж“, написа Тодорова в профила си във Facebook.


Самоковското кене е традиционна българска шита дантела, изработвана изцяло на ръка само с игла и конец. При направата му не се използват совалка или кука, а характерните мотиви се оформят чрез специални възли и прецизна работа с конеца. Кенето се използва за украса на народни носии, ръкави, яки, покривки и други текстилни изделия.
Самоковската школа има свои характерни мотиви и се отличава с голяма прецизност. Уменията за изработването на дантелата са предавани през поколенията, а днес традицията продължава да се съхранява и популяризира.

Росица Тодорова е сред малкото жени в България, които се занимават с традиционни везбени техники. Тя е майстор на народните художествени занаяти, а везането, шиенето и плетенето са нейна страст от години. Под сръчните ѝ ръце оживяват народни носии и съвременни облекла в етно стил, а наученото тя предава чрез презентации, обучения и работилници.
Изложбата “По нишките на времето“ представя 22 автентични празнични женски носии от частните колекции на Лилия Гетова, Даниела Димитрова и Антон Гудов. Куратор е Десислава Бинева.

Сред експонатите са редки оригинални образци от края на XIX и началото на XX век, принадлежали на жени от различни етнографски области на България, както и от български общности извън днешните граници на страната – от Банат, Егейска Тракия и Източна Тракия.

Изложбата може да бъде разгледана в Париж до 20 ноември. Тя е своеобразно завръщане на българските носии във френската столица повече от век след представянето на традиционни български костюми на Всемирното изложение в Париж през 1900 г.













