Ниското ниво на реката разкри основите на прочутото съоръжение край Гиген. Дрон засне пет реда римска зидария, останала скрита под водата
Дунав се отдръпна необичайно ниско и даде рядък шанс да бъдат видени останки от едно от впечатляващите инженерни съоръжения на Римската империя – Константиновия мост край днешното село Гиген, Плевенско.
Екип на Регионалния исторически музей в Плевен е заснел с дрон запазените основи на моста, който в продължение на векове остава скрит под водите на реката. Необичайното оголване на района е документирано и от Reuters.
Важно уточнение е, че не става дума за внезапно появил се над водата римски мост. Видимите структури край българския бряг в началото на август все още се намират приблизително на 70 сантиметра под водната повърхност. Заради изключително ниското ниво на Дунав обаче очертанията им вече могат да бъдат проследени от въздуха.
Пет реда римска зидария под водата
Според директора на РИМ – Плевен д-р Володя Попов при сегашното ниво на реката могат да се различат пет реда римска зидария.
Основите са изградени от каменни блокове и тухли, свързани с водоустойчив строителен разтвор – технологии, създадени така, че конструкцията да издържа на постоянното въздействие на водата.
Именно ниският Дунав сега превръща иначе недостъпното речно дъно в своеобразен археологически терен.
Мостът е открит от Константин Велики през 328 година
Константиновият мост е свързвал античния град Улпия Ескус, край днешното село Гиген, със Сукидава на румънския бряг.
Историческите сведения сочат, че съоръжението е било официално открито лично от император Константин I на 5 юли 328 г.
Мостът е бил с приблизителна дължина 2,5 километра и ширина около 6 метра. Археологическите изследвания дават по-прецизна оценка от около 2437 метра. Част от трасето е преминавала не над постоянното речно корито, а през заливната тераса на Дунав.
Конструкцията е съчетавала масивни каменни и тухлени основи с дървена надстройка. От българската страна са известни осем бази, разположени приблизително през 30–35 метра.
Материали са доставяни и от района на Враца
Римляните са използвали камък, доставян от района между днешните Никопол и Гулянци. За изграждането е използван и мрамор от района на Враца, който според музейните специалисти е бил транспортиран със салове по река Искър до Улпия Ескус.
Съвременните археологически изследвания също продължават да разкриват следи от внушителното съоръжение. Проучване, представено от Университета в Букурещ през 2022 г., посочва 27 възможни следи от мостови опори, а впоследствие са установени още седем аномалии, интерпретирани като вероятни части от конструкцията.
Днес Дунав отново показва части от това инженерно чудо, което римляните изграждат преди близо 1700 години. Ниските води дават на археолозите рядката възможност да погледнат отблизо към основите на мост, който някога е свързвал два бряга, две провинции и важни точки по северната граница на Римската империя.
Източник и снимки: Meteo Balkans
