Добро грозде, празен пазар: Лозарите в Югозапада на ръба

“Набрахме по 400 кг/дка, но нямаме пазари. Трудно оцеляваме“, казва Иван Гиздавков, производител от Сандански

Добра реколта от грозде, но продължаваща криза в сектора – такава е картината на тазгодишния гроздобер в Югозападна България, сочена като един от най-добрите райони за производството на червено вино.

Докато в южната част на региона производителите отчитат добри и на места отлични добиви, малко по на север – в Рилското корито, ситуацията е различна. Там пролетната слана е нанесла сериозни щети по част от лозята.

Общото между производителите обаче е усещането за трудности в сектора. Лозаро-винарите са категорични, че държавата не им помага достатъчно. Сред посочваните от тях проблеми са липсата на пазари, ниските изкупни цени, недостигът на работна ръка, субсидиите и конкуренцията от други земеделски сектори.

Иван Гиздавков

“Реколтата се прибра и беше добра – и като качество, и като количество. Гроздето беше хубаво и набрахме средно по 400 кг/дка. Лошото е, че нямаше пазар на гроздето, нямаше купувачи, въпреки много ниските цени. Нямаме и пазар на виното. Ние специално изнасяме малко за Европейския съюз, но по-голямата част пласираме в България. България обаче е малка държава и пазарът е малък“, обясни Иван Гиздавков – съсобственик на винарска изба “Синтика“ в Сандански и на около 200 дка лозя в село Генерал Тодоров. Според него проблемите в сектора не са от вчера.

“Секторът не е в добро състояние и това ще Ви го кажат много колеги. Не сме на загуба, но трудно оцеляваме. Имаме разходи за заплати, енергия, вода, горива, осигуровки, данъци и т. н. Не си струва тоя труд“, допълни Иван Гиздавков.

Производителите: Трябват пазари и по-високи субсидии

Според производителите на грозде и вино спасението от кризата минава през износа и субсидиите.

“Държавата може да помогне с осигуряването на пазари чрез маркетинг и промотиране на българското вино и най-вече с увеличение на субсидиите за производителите на грозде, което излиза на висока себестойност.

В България обаче субсидиите са основно за зърнопроизводителите. Производителите на грозде, заедно овощарите и зеленчукопроизводителите, са пренебрегнати. Явно зърнарите имат силни лобита и нищо не се променя. За нас не се прави нищо.

На практика не вземаме нищо като субсидия. Нашият район се води облагодетелстван, което не е така, и субсидията е от порядъка на 25 евро/дка. В останалите райони е с 10-ина евро повече. Докато в страни като Гърция, Италия и Испания е от 150 евро нагоре“, подчерта винопроизводителят.

В Рила сланата унищожи повече от половината шардоне

В Рилското корито картината тази година е по-различна. “Приключихме с гроздобера, като тази година реколтата не беше много добра за някои от лозята. Сланата през пролетта ликвидира част от цветовете на шардонето. Над 60 % от реколтата бе унищожена. Набрахме 4 тона, при 15 тона в предишни години. При другите сортове добивите бяха сравнително добри“, каза Теодора Станкова, чието семейство е собственик на винарска изба “Богдая“ в рилското село Смочево.

Теодора Станкова

От избата за поредна година посочиха и друг сериозен проблем – липсата на берачи. По думите на производителите той се задълбочава с всяка изминала година.

Южно от Кресна очакват силна реколта

Гроздоберът за някои от притежателите на лозя в района южно от Кресна продължава. Берат се десертни, както и винени сортове, които веднага се насочват към местата за преработка.

Въпреки че кампанията по прибиране на реколтата ще продължи и през октомври, тя се очертава да бъде много добра, а на места и отлична.

Гроздето е здраво и е достигнало характерните за отделните сортове показатели, което е предпоставка за производството на качествено вино, подчертават специалисти.

От бранша смятат, че България е едно от добрите места за производство на вино и има голям потенциал за развитие на сектора. Югозападна България пък е сред най-добрите райони за производството на червено вино.

Неслучайно през последните години са засадени стотици декари нови лозя. Само в района от Кресна на юг има над 20 винарни.

Лозаро-винарите виждат потенциал и във винения туризъм, който според тях може да бъде допълнителна възможност за развитие на региона.

От липсата на национална стратегия до нелегалния внос

Предизвикателствата пред сектора обаче остават много – от липсата на пазари и работна ръка и проблемите със субсидиите до инфраструктурата и нелегалния внос на винено грозде.

Сред проблемите е и вносът на вино.Производителите настояват за национална стратегия за сектора и за по-сериозна помощ от държавата и Министерството на земеделието.

Така тазгодишният гроздобер в Югозапада показва парадоксална картина – лозята дават добра реколта, гроздето е качествено и регионът има потенциал за производство на вино и развитие на винен туризъм, но производителите продължават да се борят с липсата на пазари и усещането, че стоят на ръба.

Юлияна КОЛЧАКОВА