Кюстендилският край от векове е известен като “Овощната градина на България“. Тази дълбока земеделска традиция е оставила своя отпечатък не само върху поминъка на хората, но и върху картата на региона. Представяме ви пет села в Кюстендилско, чиито имена са директно вдъхновени от плодовете и природата на този богат край.
1. Село Цървена ябълка – приказка в Осогово с двама жители
Това е едно от най-високопланинските села в региона, кацнало на 1479 метра надморска височина по южните склонове на Осоговската планина. Името му звучи като от народна приказка, а любопитен факт е, че точно по границата със Сърбия (в община Бабушница) има негово посестримо съседно село, което се нарича по абсолютно същия начин – Цървена ябука.
Снимка: ranica.bg
Днес селото е почти обезлюдено – според последните данни в него живеят едва двама души. Въпреки това всяка година на 9 август местността “Пантелей“ оживява, благодарение на традиционния землячески събор. Сред забележителностите на селото е архитектурният паметник пилон в памет на загиналите във войните през ХХ век.
2. Село Ябълково – от овчарски кошари до модерно село с над 700 жители
За разлика от планинската си посестрима, село Ябълково се намира в самото сърце на Кюстендилската котловина, в подножието на Конявската планина и само на 6 км от областния град. Районът предлага перфектни климатични условия за овощарство.
Снимка: ФБ страница на с.Ябълково
Селото възниква около 1866 г. под името Кошарите като махала на съседното Жабокрът, основано от преселници от Долно село. През 1946 г. получава статут на самостоятелно село и е преименувано на Ябълково. Днес то е изключително оживено с уредена инфраструктура – има читалище, поща, детска градина, здравен пункт и 723 жители, много от които пътуват ежедневно за работа до Кюстендил.
3. Село Киселица – средновековното селище на дивите ябълки
Името на това село идва от думата “киселица“, която в местните говори означава дива ябълка или нейния плод. Разположено в Кюстендилското Краище по югоизточните склонове на Милевска планина, днес то попада под административната шапка на община Трекляно. Киселица е разпръснат тип село, съставено от 8 отделни махали (Буцалева, Дороманова, Дедо Илинска и др.), в които днес живеят около 14 души.
Снимка: Уикипедия
Мястото има древна история. Останките от късноантичен некропол доказват, че тук е имало живот от векове, а в османските данъчни регистри от XV и XVI век селото е подробно описано като тимар под имената Киселица и Киселче дол
4. Село Црешново – черешовата изненада на Чудинската планина
Црешново е истинското историческо откритие в този списък. Разположено в северната част на географската област Каменица, името му произлиза от старото изчезнало лично име Црешньо, което пък идва директно от диалектната дума за череша – “црешня“.
Снимка: Старата школа / YouTube
Историята на Црешново е белязана от тежки събития. След Ньойския договор през 1920 г. държавната граница разсича землището му и две от махалите му (Керимовска и Дълга драйка) остават в Сърбия. Местните стопани са били принудени с десетилетия да плащат данък “прелазница“, за да отидат да обработват собствените си земи от другата страна на браздата. Днес в селото няма постоянно живеещи жители, но е запазена сградата на първото му училище, функционирало до 1958 г.
5. Село Шипочано – прочутите череши и шипковите храсти
Името на това село, разположено по западните склонове на Конявската планина на 14 км от Кюстендил, произлиза от растението шипка (“шипок“ в местния говор). Шипочано е изключително старо селище – споменато е още през 1378 г. в прочутата Рилска грамота на цар Иван Шишман. Наблизо се намират останките от старата крепост в местността “Градище“, където според легендите личат отпечатъци от коня на Крали Марко.
Снимка: ФБ група на с.Шипочано
В миналото местните хора са прекосявали планината с натоварени коне, за да карат стока към Перник и София. Още тогава шипочките череши са били толкова качествени и известни, че са съставлявали съществен дял от износа на плодове за чужбина. Днес в селото живеят 73 души, а традиционният празник е на Света Петка, когато се прави голям черковен курбан.
Тези пет села са живото доказателство как природата и хората в Кюстендилско са свързани в едно цяло. Макар времето и миграцията да са обезлюдили част от планинските кътчета, имената им остават да пазят историята на този благодатен край – вечният символ на българското овощарство, събрал в себе си аромата на ябълки, череши и шипки.
