Благодарността, честта и славата към Създателя трябва да са преди всичко, казва архиерейският наместник на Дупнишка духовна околия
Броени дни остават до Великден - празник, който повече от 2000 години отбелязва централното събитие в християнството - възкресението на Иисус Христос. С него за християните се изпълнява библейското пророчество за месия, който възкръсва от мъртвите и дава вечен живот в небесата на вярващите в него. В навечерието на най-големия християнски празник с въпроси за православната вяра, Иисус Христос, Възкресение Христово се обърнахме към новия архиерейски наместник на Дупнишка духовна околия отец Венцислав Ангелов.
- Отец Венцислав, Великден (Възкресение Христово) е наричан “празник на празниците“, защо?
- Освен че Възкресение Христово, ние, православните християни, наричаме “празник на празниците“, за нас той е и “тържество на тържествата“. В Светата Православна Църква са познати дванадесет велики Господни и Богородични празници. Възкресение Христово е извън това число.
- Кое прави този празник по-голям от Рождество Христово?
- Всички празници, свързани с раждането, живота, делата и чудесата на нашия Спасител Господ Иисус Христос, са празници свързани с велики събития.
Началото на нашето спасение започнало с въплъщението на нашия Създател – 25 март. Това е цикъл с начало на Божиите дела и завършек. Възкресение Христово е завършекът на този цикъл. Затова, като празник, който затваря празничния цикъл, Възкресение Христово се явява “празник на празниците“ и “тържество на тържествата“. Той носи тези названия като завършек на Божия план за спасението на грехопадналото човечество. Това е празникът на победата на живота над смъртта. Спомнете си дните (цикъла) на сътворяването на света. Бог творил шест дни и осветил седмия ден (съботата, евр. шабат – почивка), в който си починал от всичко, което сътворил.
- Дупнишка духовна околия как ще посрещне Великден?
- Достойно за посрещането на този велик празник. С отредените богослужения по енориите. С богослуженията, които се извършват през Страстната седмица (страст – страдание от слав.), която завършва с разпъването на Спасителя, издъхването Му на кръста, погребението Му (Велики петък), престояването Му в гроба (Велика събота), Възкресението Му от мъртвите – неделя Пасха – Великден.
- За съжаление, с всеки изминал ден материалното надделява над духовното. Дори и празникът се свежда главно до боядисването на яйцата и агнешкото на трапезата, какво забравяме или не знаем?
- Със завършването на Великия пост, чиито край е Възкресението, православните християни се стремим най-вече да станем съучастници в духовната радост, чрез благодатта на Божия Син. Затова за нас най-важното нещо в тези дни на победата е да присъстваме на Светата Литургия и да се причастим с Тялото и Кръвта Христови. Така ставаме съучастници и на вечния живот, който е у Христа, и имаме залог за вечната радост и във “възкресението в последния ден“.
В Православието има три елемента, които го съставят. Това са: вероучението, нравствеността и култът. Когато на някой от тези три елемента е наблегнато повече, а пък за сметка на това друг е не толкова развит, тогава традицията приема друг облик. Тя се видоизменя. Дори в същността си може да започне да страни или дори да противоречи на Православната традиция.
Агнешкото на трапезата и боядисването на яйцата са хубави неща, но когато само те са поставени за цел на празника, тогава нещо не е наред. Ние забравяме, че всяко благо, което имаме, ни е дарувано от Бога. Благодарността, честта и славата към Създателя трябва да бъдат преди всичко. А понеже всеки човек се стреми да живее колкото се може по-дълго на земята, колко повече трябва да се стремим да спечелим вечния живот, който ни дарува Божият Син.
- Има ли шанс духът да е победителят?
- Святият Дух е победител над всичко. Колкото до човешкия дух, той е немощен. Той получава благодатни сили да се бори с греха, единствено чрез Христовата жертва, в тайнството Свето Причастие. Ако човек участва в смъртта на Христос, той и ще бъде съвъзкресен от Него, но затова трябва да се съразпънем с Христа и да умъртвим в себе си греховете, та умъртвени по плътски похоти (пожелания - от слав.) и страсти да заживеем по дух, чрез Господа Спасителя Иисуса Христа.
- Истинският православен християнин какво трябва да направи на Възкресение?
- Именно това, което споменахме: достойно подготвен чрез пост, молитва и изповядани грехове пред духовника си, да отиде на богослужението и да се причасти (стане причастник) с Тялото и Кръвта Христови. Да се поздрави добросърдечно с братята и сестрите християни за празника и да прекарва благодатните дни в молитви, пеене на псалми и славословие към Бога.
- Вярващи ли са хората в района?
- Няма човек, който да не е вярващ. Не в това е въпросът. Въпросът е в това: в какво вярват хората? Мнозина християни казват, че вярват в Бога, но си Го представят като някаква безлична сила, с която можеш да влезеш в общение, не чрез начина, който Бог Сам ни е посочил, а чрез някакви собствени мистични преживявания. За да вярва в Бог, човек първо трябва да Го познава. Да знае Кой е Той, какви са Неговите свойства. Понеже, ако не познаваме Бога по проявленията му, а чрез наши си вътрешни идеи, тогава ние не Бога познаваме, а сме в някаква собствена си заблуда, която смятаме за Бог.
- Само преди малко повече от месец бяхте назначен за архиерейски наместник на Дупнишка духовна околия – признание ли е това за Вас или отговорност?
- Като Христови служители, ние не очакваме признания, а просим милост от всемилостивия Бог. Нищо от това, което имаме, не е наше и нищо от доброто, което някой някога е направил, не е от собствените му сили. Всичко е от Бога. Не напразно е казано, че “ако Бог не съзида къщата, напразно са се трудили зидарите“.
През всички времена винаги служението на Бога е било най-отговорното и важно служение. Ние не служим на когото и да било, а на истинския жив Бог. Няма по-отговорно служение от това да служиш на Бога.
- Предполагал ли сте някога, че ще стигнете до такава висока позиция в Българската православна църква?
- Никога не съм предполагал, нито съм се замислял в тази насока. Никога не съм се стремил да постигам високи позиции, понеже Сам Господ ни е научил, че онова, което е високо ценено у човеците, то е мерзост пред Бога. Човешката слава нищо не ни прибавя, но много може да ни отнеме, ако ни хвърли в заслепението на гордостта, който грях е най-пагубният. Най-светлия и красив ангел поради гордост станал най-тъмен демон.
- Разкажете за себе си.
- Роден съм в град Дупница и съм израсъл тук. Завършил съм средното си образование в ТМЕТ “Сергей Павлович Корольов“, със специалност електротехника. Духовното ми образование съм завършил в Софийската духовна семинария “Св. Йоан Рилски“ в двугодишния паралелен курс. А в Богословския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски“ съм завършил висшето си образование.
- Какви хора са родителите Ви, по какъв начин са свързани с вярата, с религията?
- Родителите ми са православни християни, също родом от Дупница. С вярата и религията са свързани по традиция, завещана им от техните предци. Кръщавани са още като деца, както и аз съм кръстен още на 6 месеца. Човек, който е кръстен като малък, израства в православна среда и свиква със своята религиозна принадлежност. Голяма заблуда е това, когато порасте детето и навърши пълнолетие, да си избира само религията. Питам се – как родители християни биха живели с дете, избрало юдаизма, или исляма? Религиозните им ценности съдържат в себе си противоречия. И за да се избягват религиозни конфликти, тогава трябва всеки да отстъпва от религиозните си убеждения, което на свой ред го прави непълноценен във вярванията си. Ако човек приема насериозно своята вяра, би се погрижил децата му да бъдат покръстени в нея, както и аз съм покръстен.
- Как намерихте пътя към Бог и към храма?
- В нашата душа е заложен стремежът към нашия Творец. Създадена от Бога, тя търси Бога. Само тогава душата ни получава утеха, пълнота и радост, когато има общение със своя Творец. Поради тази причина и в мен на свое време се породи влечението към “нещото“, което е извън рамките на видимия свят. Човек винаги усеща с душата си, че съществува нещо повече от това, което вижда и чува.
Към храма пътят ми беше показан от малък. Често са ме водили на празници в православния храм, целувал съм иконите, приемал съм Св. Причастие, нафора, светена вода, но никога не съм познавал православното християнство в същината му. Често съм си задавал въпроса – в това ли се заключава животът ни? – една непрекъсната цикличност. Няма ли нещо по висше от това. Отговарял съм си, че само при Бога мога да намеря отговорите. И ги намерих при Бога в Свещеното Писание – Библията и Православната Христова Църква.
- Какво е Иисус Христос за Вас?
- Най-великият човек, живял някога. Не! Той е Богочовекът, Който е неописуем. Вярваме в Него и знаем, че Той е въплътеният Бог, но въпреки това житейската логика се опитва да ни прошепва: как така Бог ще се въплъти? Ето това е най-великото, че ние не можем да приемем тази велика тайна с нашия човешки ограничен разум. Но чрез силата на Святия Дух знаем, че Христос е въплътеният Бог, Спасителят на Света. Никой не може да нарече Иисуса Господ, освен чрез Святия Дух ни учи Св. апостол Павел. Това е Той – Господ, Спасителят на света.
- Идвате от Бобов дол, при недостига на свещеници, ще има ли кой да Ви смени в ангажиментите в тази енория?
- В град Бобов дол служа като енорийски свещеник от 5 години. Паралелно с това съм енорийски свещеник и на с. Големо село, с. Мало село, с. Горна Козница и с. Долна Козница. За тези енории се грижа, колкото сили имам и най-вече с Божия помощ. Сега ще служа и в храм “Св. Георги“ в гр. Дупница и съм и предстоятел на църковното настоятелство и архиерейски наместник на Дупнишка духовна околия. Щом така е благословил Светейшият наш отец Даниил митрополит Софийски и Патриарх български, аз се радвам и благодаря на Бога, че ми е дал правото да служа на Неговата Свята Православна Църква. Ще продължаваме да се грижим за духовния живот, както и за облагородяването и строежите на храмове, където има нужда, както сме се грижили до сега, докато е необходимо. Разбира се, с помощта на братята свещеници и благочестивите и усърдни християни, с които Сам Бог ни е събрал, за да служим за духовното им израстване. Сигурен съм, че има още много помощници, които Бог ще изпрати на нивата Си, които и занапред ще се отзовават за слава Божия и за укрепване на вярата, духовността, просвещението и възрастването в Православието.
- Какво в състоянието на храмовете в района?
- Започнахме запознаване със състоянието на религиозните сгради (храмове и параклиси) в духовната околия. Забелязва се, че има населени места, където храмове се нуждаят от основни ремонти. Мнозина са с течащи покриви. Ще съсредоточим вниманието си най-вече там, за да подсигурим тези храмове, за да не пострадат непоправимо. Разчитам на съдействието на всички. Християнството е религия на общността. Ненапразно и думата “църква“, гр. “екклисия“, означава “събрание“. Църквата не е сградата. Сградата се нарича черква или храм. Затова и църквата ни е свята, съборна и апостолска, понеже е събранието от вярващите и правилно славещи (православна) Бога християни. И в този ред на мисли има много какво да се ремонтира и подновява и ние разчитаме на всеки, който доброволно се отзовава с желание за възстановяване и съхраняване на наследството ни.
- Благословията Ви за миряните, какво искате да им кажете, да им пожелаете?
- Сърдечно благопожелаваме на всички православни християни в границите на нашата родина България, извън родината ни и по целия свят, светло посрещане светлото Христово Възкресение! Възкръсналият Господ Иисус Христос да възкреси в сърцата ни: любовта към ближните, милостта, верността и съзнанието, че сме ПРАВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНИ! Да ни научи как да поставяме на първо място не своите интереси, а Бога, та Той по нашите немощни молитви на Свой ред да бъде милостив към всички, да помири враждуващите народи и да възцари мир по цялата Божия земя!
СВЕТЛО ХРИСТОВО ВЪЗКРЕСЕНИЕ!
Юлияна КОЛЧАКОВА
