Президентските избори на 25 октомври са на път да останат в историята с една от най-ниските избирателни активности, ако в последните часове на изборния ден не настъпи рязък обрат. Към 16:00 часа правото си на глас в страната са упражнили едва 16,04% от избирателите.
За сравнение, на първия тур на президентските избори през 2021 г. към същия час активността е била 24,12% – разлика от над 8 процентни пункта.
Най-висока избирателна активност в историята на президентските избори у нас е отчетена през 1992 г., когато на първия тур гласуват 75,39% от имащите право на глас. Тогава за президент е избран д-р Желю Желев. На втория тур активността достига 75,90%.
През 1996 г., когато президент става Петър Стоянов, до урните на първия тур отиват 63,14% от избирателите, а на втория – 61,45%.
На изборите през 2001 г. активността е значително по-ниска – 41,8% на първия тур и 55,1% на втория, когато Георги Първанов печели президентския пост. През 2006 г. участието във вота е 42,51% и на двата тура.
През 2011 г. на първия тур гласуват 51,83% от избирателите, а на втория – 48,04%. Пет години по-късно, през 2016 г., активността е 56,28% на първия тур и 50,44% на балотажа.
На последните президентски избори през 2021 г. Румен Радев печели втори мандат при избирателна активност от 40,50% на първия тур и 34,84% на втория.
Ниската активност на настоящия вот поставя въпроса за участието на гражданите в избора на държавен глава. Дали последните часове ще променят картината, ще стане ясно след края на изборния ден и обобщаването на окончателните данни.
--800.webp)
--700.webp)
