Историкът от Кюстендил и председател на Научния институт “Западни покрайнини“ доц. д-р Ангел Джонев е получил отказ да влезе в Сърбия с мотива, че представлява “заплаха за националната сигурност“. Това съобщи самият той пред БТА, след като не успял да стигне до Босилеград за честването на 28-ата годишнина от създаването на местния Културно-информационен център “Босилеград“.
Случаят привлича внимание и в Кюстендилско, откъдето идва историкът, а темата за достъпа на български общественици до Западните покрайнини отново излиза на преден план.
Час на границата и отказ за влизане
Доц. Джонев пътувал към Босилеград, където в събота вечерта се състояло тържеството по повод годишнината на културно-информационния център. На граничния пункт “Рибарци“ обаче му бил връчен документ, с който сръбските власти отказали достъп до страната.
Като основание било посочено, че той представлява “заплаха за националната сигурност“. По думите му престоят на границата продължил близо час, преди да бъде уведомен защо не може да продължи пътуването си.
“Тази постъпка на сръбските власти за мен не е новина“, заяви доц. Джонев пред БТА.
Той припомни, че и по времето на Слободан Милошевич е бил връщан три пъти от границата, докато пътувал към Западните български покрайнини.
И друг представител на института е бил връщан от Сърбия
По думите на историка случаят не е изолиран. През август и септември тази година д-р Валентин Янев, член на Управителния съвет на Научния институт “Западни покрайнини“, също бил спрян на границата и върнат обратно.
За предишните два случая българските институции вече са били уведомени. Предстои те да бъдат информирани и за отказа, наложен на доц. Джонев.
Според него и двамата са получили отказ за влизане на едно и също основание – предполагаема заплаха за националната сигурност на Сърбия.
Празникът в Босилеград продължи без историка
За годишнината на КИЦ “Босилеград“ бил предвиден празничен концерт, организиран съвместно с дирекция “Култура“ на Столичната община.
Отказът за влизане попречил на доц. Джонев да присъства на събитието. Към момента в предоставената информация няма данни сръбските власти да са изложили допълнителни публични мотиви за решението си.
Случаят поставя отново въпроси за свободното придвижване на български общественици и изследователи към Западните покрайнини и за отношенията между България и Сърбия по теми, свързани с българската историческа и културна памет.
Снимка:БТА

--900.webp)











