За едно дете подкрепата не започва и не свършва само с кабинета. Тя се изгражда бавно – с познаване на неговите трудности, с доверие между него, родителя, учителите, специалистите и последователност, която понякога продължава с години.
Именно тази връзка е в основата на тревогите, които Радостина Илчева, логопед и ресурсен учител в ОУ “Евлоги Георгиев“ в Дупница, поставя около създаването на бъдещия Център за подкрепа за личностно развитие.
В училището шест деца получават ресурсно подпомагане, а 47 ученици работят с логопед заради различни говорни, артикулационни и езикови нарушения. За тяхната подкрепа вече е изграден екип, който работи в училищната среда и познава конкретните потребности на децата.
“Не съм против разкриването на нов център в помощ на децата със СОП, защото всяка подкрепа за тези деца и техните семейства е една допълнителна възможност и помощ в тяхното общо развитие, обучение и адаптация. Това обаче не трябва да се случва за сметка на вече изградените екипи по училищата, които години наред работят в помощ на децата“, коментира Радостина Илчева.
В училището подкрепата не е само за децата със СОП
В ОУ “Евлоги Георгиев“ работи пълен екип за подкрепа. В него са Радостина Илчева – логопед и ресурсен учител, и психологът Камелия Василева, която е и педагогически съветник в учебното заведение.
Работата на специалистите обаче не се ограничава само до учениците с установени специални образователни потребности. Те работят и с деца, които имат различни обучителни затруднения, поведенчески проблеми, трудности в общуването и емоционалното развитие, както и с ученици с общообразователни дефицити.
За тази дейност училището е адаптирало специален кабинет, който разполага с различни дидактически материали и софтуерни продукти. Част от тях са закупени със средства от бюджета на учебното заведение, а други са придобити по проекти като “Приобщаващо образование“ и “Успех за теб“.
Именно чрез тези проекти училищата са получили възможност да подобрят материалната си база и условията, в които се предоставя подкрепа на децата със специални образователни потребности.
Това е система, която в ОУ “Евлоги Георгиев“ се развива във времето и включва не само конкретни занимания със специалист, а ежедневен контакт между детето, семейството, учителите и екипа за подкрепа.
Въпросите около бъдещия център
На този фон предложението за създаване на общински Център за подкрепа за личностно развитие постави редица въпроси пред специалистите, работещи в училищата.
Проектът е публикуван за обществено обсъждане на сайта на Община Дупница. Наред с идеята за създаването на нова структура обаче остават неясноти около нейното бъдещо функциониране и евентуалната връзка с работата на специалистите, които в момента са част от училищните екипи.
Темата вече предизвика сериозен обществен отзвук и породи въпроси сред директори, родители и специалисти.
Радостина Илчева е сред хората, които настояват бъдещият център да не бъде изграждан чрез отслабване на вече съществуващата подкрепа в училищата.
Тя има над 20 години професионален опит. Работила е както в центрове за обществена подкрепа, така и в сферата на образованието. Според нея при подобна промяна трябва да бъде отчетена връзката, която специалистите вече са изградили с децата и техните семейства.
“Трябва да е ясно, че връзката между децата, родителите и специалистите и преподавателите отнема време. И тя е много важна по отношение на навременната подкрепа, последователността и процеса на проследяемост на напредъка на децата. С информацията, с която разполагаме, и евентуалното премахване на сега работещите екипи в училищата съществува риск тази връзка да бъде нарушена и прекъсната. Това е процес, който носи сериозни рискове, вкл. и риск от регрес при някои от децата“, смята Радостина Илчева.
Според нея въпросът е не само организационен. Той засяга и начина, по който децата получават подкрепа и доколко тя остава последователна във времето.
Затова Илчева е категорична, че финансирането на бъдещия център не трябва да се случва за сметка на училищните бюджети и вече създадените работещи екипи.
“Специалистите по училищата са нужни. Не е редно да се посяга на най-близката и достъпна обща и допълнителна подкрепа за децата“, смята Илчева.
“Какво ще се случи с нас?“
Именно липсата на достатъчно конкретна информация за бъдещата структура поражда и въпроси за хората, които в момента работят в училищата.
Илчева посочва, че специалистите имат не само професионални ангажименти към децата, но и трудово-правни отношения с учебните заведения. За да изпълняват работата си, те са инвестирали години в квалификация и професионално развитие.
“Ние нямаме информация какво ще се случи с нас, ако средствата за приобщаващо образование бъдат пренасочени от бюджетите на училищата. Какво ще се случва с наетите специалисти, които освен задължения имат и трудово-правни отношения с учебните заведения. Всеки от нас през годините е полагал усилия за подобряване на своята квалификация по отношение на работата с деца с различни проблеми. Имам първа квалификационна степен и непрекъснато надграждам своите знания, предвид все по-широката специфика на нарушенията и дефицитите при една част от учениците. В един момент вместо цялата тази инвестиция от страна на държавата, образователната система и личен опит да бъде в помощ на всички деца, тя се сблъсква с поредица от проблеми и неясноти“.
Според специалиста темите, свързани с приобщаващото образование, все още не са достатъчно добре познати на обществото. А това, по думите ѝ, води и до подценяване на реалния обем на работата, която се извършва всеки ден.
“Работата на логопеда далеч не е да научи едно дете да казва “р“
Един от примерите е работата на логопедите. Според Илчева тя често се възприема твърде ограничено, докато в действителност обхваща много по-широк кръг от потребности.
“Работата на логопеда далеч не е да научи едно дете да казва “р“, както много хора си мислят. Работим с деца с езикови, артикулационни и образователни затруднения. Работим с деца, които са на обща и допълнителна подкрепа. Имаме дечица с аутизъм или тежки заболявания, които са на индивидуална форма на обучение в електронна среда. Посещаваме ги по домовете, разработваме индивидуални планове и се стремим към тяхната адаптация към училищната среда. Това е труд, който се извършва от нас, но остава невидим за обществото“, разказва Илчева.
Точно затова според нея евентуална промяна в системата трябва да отчита не само административната структура, но и натрупаната професионална работа, информацията за конкретните деца и отношенията, изградени между специалисти, родители и учители.
В ОУ “Евлоги Георгиев“ тази подкрепа вече има конкретни измерения – шест деца получават ресурсно подпомагане, а 47 ученици работят с логопед. Зад всяко от тези числа обаче стои индивидуална работа и различна потребност.
Предстои среща с ресурсните специалисти
Позицията на Радостина Илчева идва в момент, когато предстои среща между председателя на Общинския съвет Костадин Костадинов, заместник-кмета по социални дейности, образование и култура Валентина Караганова, началника на отдел “Култура, образование, спорт и младежки дейности“ Ценка Стоянова и ресурсните специалисти в предучилищното и училищното образование в Дупнишко.
Подобни срещи вече се състояха с директори на учебните заведения и родители на деца със специални образователни потребности. Предстоящият разговор ще бъде възможност да бъдат поставени конкретните въпроси на специалистите и да се изясни как общината вижда бъдещето на новия Център за подкрепа за личностно развитие и отношенията му с вече работещите училищни екипи.
За специалистите от ОУ “Евлоги Георгиев“ основният въпрос остава един – как да бъдат създадени още възможности за подкрепа на децата със СОП, без да бъде прекъсвана връзката и работата, изграждани с години в училищата.
