Двадесет и пет години след атентатите от 11 септември 2001 г. здравните последици от токсичния прах, разпространил се в Долен Манхатън след рухването на кулите на Световния търговски център, продължават да засягат хиляди американци.
Прахът е съдържал фино раздробени строителни материали, азбест, продукти от изгарянето на авиационно гориво и тежки метали като кадмий, олово и живак. Според американските Центрове за контрол и превенция на заболяванията около 400 000 души – спасители, жители, ученици и служители в района – може да са били изложени на замърсяването.
Броят на хората, починали от заболявания, свързани с последиците от атентатите, вече надхвърля броя на загиналите при рухването на кулите.
Данните от здравната програма за Световния търговски център показват и значителен ръст на онкологичните заболявания сред регистрираните участници. Около половината от 54 000 души в категорията “оцелели“, получили право на медицинска помощ по програмата, са диагностицирани с рак. Това е приблизително три пъти повече в сравнение с данните отпреди пет години.
Специалистите отчитат, че рискът от онкологични заболявания естествено се увеличава с възрастта, но при част от случаите се наблюдават признаци, които могат да бъдат свързани с излагането на токсичния прах след атентатите.
Особено внимание предизвикват случаите на мезотелиом – рядък и агресивен вид рак, който най-често се свързва с излагане на азбест. Сред близо 155 000 участници в здравната програма са регистрирани 38 случая на заболяването. Според специалисти честотата е около три пъти по-висока от тази сред населението като цяло.
“Това, което наблюдаваме сега, всъщност е началото. Латентният период на мезотелиома може да бъде между 25 и 50 години“, предупреждава д-р Раджа Флорес от здравната система “Маунт Синай“.
Междувременно новоразсекретени документи поставят под въпрос начина, по който американските власти са оценявали риска непосредствено след атентатите. В първите дни жителите са били уверявани, че въздухът е безопасен, въпреки че вътрешни предупреждения са посочвали наличие на сериозни рискове.
Последвали разследвания са установили, че първоначалните тестове са били насочени основно към външния въздух, като не са обхванали достатъчно вътрешни помещения. Освен това използваните методи не са били достатъчно чувствителни за откриването на най-фините азбестови влакна.
Много жители и служители са се върнали в домовете и офисите си, които все още са били замърсени, и са почиствали праха сами. Това е довело до продължително излагане на токсични вещества в продължение на седмици и месеци.
Според медицински специалисти здравните последици от атентатите продължават да се проявяват, а някои заболявания, свързани с дългия латентен период на излагането на азбест, могат да бъдат диагностицирани и през следващите десетилетия.
