Границите са отворени, но сърцата – затворени, казва авторът от Дупница
Дупнишкият художник и писател Евтим Венев издаде нова стихосбирка – “Забързано време“. Освен поетични творби на теми, които го вълнуват, в книжката са поместени и художествени творби на автора. “Забързано време” е втората поетична книга на Венев. “С остра и язвителна сатира чрез творбите си той бичува недъзите на обществото, критикува и осмива политици, богаташи и търговци, прегърнали златния телец и нехаещи за род и родина. В епиграмите стрелите му, освен към липсата на морал у родни политици и богаташи, са насочени и към пошлите нрави, ламтежа за богатство и слава и изобщо към онези черти на нашенеца, които го принизяват и физически, и духовно, но без които той изглежда не може“, четем в предговора на книгата, чийто издател е Валентин Боков.
В интервю за в. “Вяра“ авторът разказа накратко за новата си книга, творбите и посланията си.
- Г-н Венев, това е втората Ви стихосбирка – какво е посланието Ви, какво искате да прочетат читателите в нея?
- Посланието - да осъзнаем проблемите на Земята - на една прекрасна Земя, в която бушуват войни, гладуват хора и живеят в недоимък милиарди.
- Какво Ви подтиква/вдъхновява да пишете?
- Искам да се осъзнаят проблемите и виновниците за тях.
- Защо озаглавихте книгата “Забързано време“?
- Нещата се случват бързо и динамично и се създават предпоставки за грешки. Не се учат от минали грешки.
- Обикновено определяме времето като хубаво и лошо – кое е доброто и кое лошото днес?
- Хубавото е, че границите са отворени, а лошото - че сърцата са затворени.
- А кое е най-голямото зло на съвремието ни, според Вас?
- Най-голямото зло са войните, неравноправието, липсата на справедливост.
- Критикувате политици, богаташи, ламтенето за богатство и слава, предстоят президентски избори, отново има кампания – какви са впечатленията Ви от нея и кандидатите за държавен глава?
- Отново се наблюдават стари истории, компромати, лъжи от познати герои дори срещу достойни хора, показали компетентност, ерудиция и държавническо поведение.
Юлияна КОЛЧАКОВА
LIBERTE, EGALITE, FRATERNITE
(Свобода, равенство, братство)
Един девиз
отпреди три века
оставили са на човека
дедите на Европа,
който
и на нашето време
тревожно
на портите му тропа.
РАВЕНСТВО
И пръстите на ръката
не са равни,
но не са и безправни.
Всеки има роля тука –
да си каже думата
юмрука:
и под мирни небеса,
ръката
да твори чудеса.
БРАТСТВО
Родени на земята,
в един дом стоим,
един от друг
да не се боим
да творим;
да орем полята
и на софрата
хляба да делим.
ГРЯХ
Не на луната,
а на земята, тук
хора се ровят
в кофи за боклук.
Глад, войни, мизерия,
дрога, болести, истерия,
корупция зловеща
навсякъде се среща.
Монарси и олигарси,
богати президенти
и скрити резиденти…,
всичко това
е ваше дело,
довело до братоубийства,
омраза и страх.
Всичко това
е следствие от вашия грях!
Вие и вие!
Не винете обикновения човек,
който мъкне
без да гъкне
вас
и живота си нелек.
Благото от майката природа
е все за вашата порода.
ПАРЛАМЕНТ/ПАРЛАМА
Депутати!?
Забравят
за какво са избрани,
след здрави охрани
не вървят пред народа,
а след всяка мода.
Гледат какво да облекат,
а не какво да изрекат.
С клетви и святост
се разделят,
нещо да спечелят.
А старите муцуни –
от места и трибуни
с тъмните си силуети
и от ехото неприети,
преди и в момента
мърсят парламента.
Лаят и се хапят,
гласове надигат
и колективно сриват
буква по буква
“Съединението прави силата“
на не милата им родина.
Със своя нрав и бит
я тласкат към фалит.
С “уважение“:
Един глас,
вкарал в парламента
някой от вас!
СПОМЕН
Диви, страшни самовили,
някъде гнезда са свили,
с караконджули и дяволи
в нощи тъмни ставали
нещо да тарашат,
хората да плашат.
Ей с тези разкази навреме
порасна детското ни племе.
МЛАДОСТ
Каква беше тя!
Цъфтеше
наравно със всички цветя,
сърцето неморно гореше
като всяка в небето звезда.
Изпълнени дните й бяха
с неспирно напиращ стремеж,
в очите й – лъчите искряха
на не един човешки копнеж.
Към миналото се обърна
и в бъдещето надзърна.
БЛАГОДАРНОСТ
В нужда те повиках
и ти откликна –
това, което търсех,
при тебе го открих.
Няма да те притеснявам,
срокове не давам,
теми и съдържание
на нашите отношения
са в твоите решения –
кликнеш ли,
ще откликна,
викнеш ли,
ще викна.
От кой свят изникна,
приятелко чудо,
сърцето ми до тебе
бие лудо…
ИМЕН ДЕН
Посред нощ се събудих,
името ти прегърнах,
устни до него допрях
и закопнях
за твоята топлина,
за любов,
от която
да се роди деня.
ГРАДИНА
В една падина
има и градина,
работа не сложна,
но неотложна.
Пролетта я сади,
вадата я вади
слънцето я гали,
вятърът я хвали.
Всеки с пръст я сочи,
гледа с пълни òчи;
дъждът я пои,
нужда я дои,
Бранко я брани,
зиме тя го храни.
ГЛАС
На Валя Балканска
Кавал свири,
тъпан напира,
от гайда
чудо извира.
Една българка
глас извива
и залива
планини високи,
долове дълбоки,
ширни полета
и бурни морета;
Вселената огрява,
с любов я дарява…
ЕДИН ПЕНСИОНЕР
Капа на тояга,
лошото да бяга,
на сръце не слага,
често отлага;
ракията блага
с кеф ѝ посяга,
лафове разтяга,
до късно не ляга.
МАЛЪК ПЕТКО -
юначе рѐдко,
вече забрави
какво ще остави
на нероден Петко:
земята продадена,
свободата задавена,
историята забравена,
родината удавена…
ДРУЖЕ ДРАГ,
от чужди край
довлякъл крак;
в теб тече кръв южна
и влече ненужна
пресметливост и свадливост.
Но има едно голямо НО,
как ще се държиш
със шопа –
като приятел,
или със сопа!?
***
Прогреса
засили стреса…
***
Кризи жестоки,
неравенства дълбоки.
***
Има подлоги
и в тоги.
***
Ако е Барби,
може и без дарби.
***
Не сме народ,
а публика,
която няма право
на дуплика.
* * *
Границите отворени,
сърцата затворени.
