Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) променя режима за засилен мониторинг на входящите пратки мляко и млечни суровини, внасяни от държави членки на Европейския съюз и трети страни. Промените са разписани в заповед на изпълнителния директор на агенцията, която влезе в сила от 19 юни и ще важи до 30 юни 2026 г.
Основната реформа е, че засиленият контрол и вземането на проби вече ще се извършват директно в обектите по местоназначение – мандри и складове, а не на самите гранични пунктове. За да се осигури ефективна организация обаче, бизнес операторите са длъжни да уведомяват БАБХ най-малко 48 часа преди пристигането на пратките на границата.
Новият подход въвежда различни правила за преработка в зависимост от вида на продукта. Суровото мляко, което е предназначено за млечни продукти с период на зреене 60 и повече дни, ще може да се насочва за преработка веднага, без да се изчакват резултатите от лабораторните анализи. За всички останали категории продукти обаче суровината задължително трябва да се съхранява охладена в млекопреработвателното предприятие, докато излязат резултатите от изследванията.
Освен това, на база оценка на риска, 5% от пратките със сурово мляко вече ще се тестват за наличие на афлатоксин М1. До получаване на лабораторните заключения това мляко ще трябва да бъде пастьоризирано, охладено и съхранявано под строг контрол.
Лабораторните изследвания за останалите суровини не се променят. Всяка пратка сурово, частично дехидратирано или сухо мляко, както и суроватка на прах и млечни деривати, ще преминава през пълна документална и физическа проверка, включително и за идентичност.
От БАБХ подчертават, че целта на по-гъвкавата организация е да се гарантира както високото ниво на защита за потребителите, така и нормалното функциониране на българския млекопреработвателен сектор. При установяване на каквито и да е несъответствия с националното и европейското законодателство, агенцията ще налага всички предвидени от закона административни мерки.
