Историята на Павлина Барабанска-Домишлярска от село Пелатиково е разказ за талант, труд и отдаденост, оставили траен отпечатък в културния живот на Кюстендилския край. Още на младини тя впечатлява със своя певчески дар, който я превръща в едно от най-разпознаваемите имена на местната сцена.
С годините утвърждава мястото си като солист на Кюстендилския ансамбъл за песни и танци, печели редица отличия и се превръща в вдъхновение за поколения изпълнители.
Нейният житейски път преминава през трудностите на селския живот, но именно те изграждат у нея силен характер, скромност и човечност. Наред с творческите си успехи, тя оставя след себе си и пример за достойно семейство, обществена ангажираност и принос към съхраняването на българските традиции. Паметта за нея остава жива чрез песните ѝ и уважението на хората, които я помнят като личност с неувяхваща слава. За Павлина Барабанска разказва Милчо Спиров от кюстендилското село Шишковци: “Песните на младата певица Павлина Барабанска-Домишлярска от село Пелатиково огласяваха със своята мелодичност села и градове по повод Международния ден на труда – 1 май. Посланията в тях бяха насочени към утвърждаване на мира, единството и благоденствието между народите.
Спомени – мечтани и понякога мъчителни – ме връщат в годините на младостта ми и ме отвеждат 60–70 години назад. Един от тези ярки спомени е времето, когато работех като главен агроном в ДЗС в село Рашка Гращица. Наред с професионалните си задължения, ми беше възложена и работата с младежките бригади. Селата от т.нар. “Пиянишки край“ бяха известни със своето будно, трудолюбиво и родолюбиво население. Това създаваше отлични условия за успешното изпълнение на задачите ми, като младите хора от тези населени места винаги откликваха активно и с желание.
В едно от тези села – Пелатиково – е родена Павлина Барабанска на 11 юни 1942 година. Нейното детство и юношество преминават в района, известен в миналото като “Пиянишки край“ в област Кюстендил – име, свързано с изобилието от сини сливи и прочутата сливова ракия.
Почти всички деца там още от ранна възраст участват в стопанските дейности на семейството. В техните задължения влизало да пасат овце, кози и крави, както и да се грижат за останалите животни. Като малки пастирчета те често пишели домашните си на коляно, сред полето, и там усвоявали уроците си за следващия ден.
В много семейства финансовите възможности не позволявали на момичетата да продължат образованието си в по-горните класове, тъй като това изисквало средства за квартира, отопление, храна и други разходи в града. Павлина обаче успява да преодолее тези трудности. След като завършва с отличен успех училището в родното си село, семейството ѝ я подкрепя и осигурява необходимите средства, за да продължи образованието си. Така тя завършва с отличен успех и гимназията в град Кюстендил.
Като млад специалист през 60-те години на миналия век работех като агроном по растителна защита в ДЗС в село Рашка Гращица. Именно там имах възможността да се запозная с Павлина, току-що завършила гимназиалното си образование. Родното ѝ село Пелатиково се намираше само на 2–3 километра от Рашка Гращица, което улесняваше контактите между хората от района.
По повод тържественото отбелязване на 1 май ръководството на ДЗС беше изградило трибуни във всяко от съставните села. Тогава те се изпълваха с ентусиазирани млади хора – певици, певци и инструменталисти, които придаваха празничен дух на събитието. Сред най-ярките изпълнители на народни песни се открояваше Павлинка.
Спомням си думите на директора на ДЗС Дочо Георгиев, който с увереност заяви: “Тази девойка ще надмине и най-популярните народни певици.“ Именно затова беше организиран специален транспорт и изготвен график за празничните прояви в различните села, така че тя да поздрави първенците в полевъдството и животновъдството. Оценката на директора се оказа напълно точна и заслужена.
Затова не крия вълнението си, че Павлинка напълно оправда народната мъдрост, че “денят се познава от сутринта“. Скромността, отзивчивостта и талантът са качества, които красят човека, а обществото с право се гордее с личности като нея.
Като девойка Павлинка общуваше с хора със сходни ценности и интереси и неслучайно свърза живота си с инженер-маркшайдера Методи Домишлярски. За техния съюз с пълна сила важи поговорката “отърколило се гърнето, намерило си похлупака“. В много отношения и аз съм се ползвал от енциклопедичните познания на моя приятел Методи. За него не само теорията и практиката на миньорството бяха от значение – той проявяваше задълбочен интерес към историята, географията, икономиката, а често и към политиката. Истинско удоволствие беше да слушам и да се възхищавам на неговите задълбочени, точни и справедливи анализи на обществените и политическите процеси у нас и по света.
Павлинка винаги с гордост говореше за своя съпруг и не пропускаше да подчертае убеждението си, че мъжът е опората на семейството. В дух на разбирателство и единство двамата успяха да преодолеят редица житейски трудности, свързани с осигуряването на дом, както и с отглеждането, възпитанието и образованието на децата си. Чувствам се задължен да изразя уважението си към такива родители, които са създали и възпитали достойни синове и дъщери – гордост не само за своето семейство, но и за техните съселяни.
Творческият път на Павлинка е път на човек с изявени музикални заложби – както като изпълнител, така и като диригент. Доказателство за това са нейните 25 години като солист на Кюстендилския ансамбъл за песни и танци с ръководител Николай Вучков, както и множеството лични и колективни отличия, спечелени на районни и национални певчески фестивали.
Не зная дали грамотите и медалите са достатъчни, за да изразят напълно нейните певчески и диригентски способности, но признателността на всички членове на клуба на пенсионера и инвалида “Владимир Димитров – Майстора“ е най-сигурното доказателство за следата, която тя е оставила.
Особено значим е приносът ѝ при обсъждането на текста и музиката на химна на село Шишковци, както и за неговото утвърждаване. Именно с този химн тя откри първото издание на фестивала “Балканска черга“ през септември 2009 година. Със своята дейност Павлинка остави пример за достоен човек, от когото са се учили, учат се и ще се учат не само на певческо майсторство, но и на човешки добродетели.
Нека нейните песни продължават да вдъхновяват и да зареждат с творческа енергия, така че споменът за нея да ни радва и да служи като ориентир за бъдещите поколения. В нейна памет нека си подадем ръка и да възродим хор, който да носи същите качества, дух и постижения, които и днес ни правят горди. Имената на личности като нея трябва да стоят пред всяко поколение като пример за хора, завоювали достойно място сред “личностите с неувяхваща слава“.
Днес е време, в което всеки може да преосмисли своя път и с личния си принос да заслужи място сред тези достойни имена”.
